Портрет, създаден от Марлена Юрукова

 

Творбата е дело на Марлена Юрукова 

Портрет от Калин Терзийски!

 

Днес е РОЖДЕНИЯТ ДЕН на ДОСТОЕВСКИ!

(По нов стил.)

И споделям с вълнение с вас днес един прекрасен портрет, създаден от писателя и художник (и лекар!) КАЛИН ТЕРЗИЙСКИ:

ноември 2021

За детето, цитати от Достоевски!

 

„У детето, дори у най-малкото, също има вече оформено човешко достойнство, запомнете това! Впечатления от прекрасното са необходими именно в детството.”

"Фантазията е природна сила в човека, още повече във всяко дете, в което тя от най-ранни години е развита преди всички други способности."

"Всичко, което би могло да се направи с труд и любов, с неуморна работа над децата и с децата, всичко, което би могло да се постигне с разум, с разяснение, с внушение, с търпение, с възпитание и пример - всичко това слабите, ленивите, но нетърпеливи родители най-често смятат да постигнат с пръчка: "Няма да обяснявам, а ще заповядвам, няма да внушавам, а ще принудя." Какъв е резултатът? Хитрото, прикрито дете непременно ще се покори и ще ви излъже, и вашата тояга няма да го поправи, а само ще го разврати. Слабото, страхливо и с нежно сърце дете ще го смажете. Най-сетне доброто, простодушно, с прямо и открито сърце дете отначало ще измъчите, а после ще ожесточите и ще загубите сърцето му. Трудно, често много трудно детското сърце се откъсва от тия, които обича, но ако веднъж се откъсне, в него се заражда страшен, неестествен цинизъм, ожесточение и се извращава чувството му за справедливост."

"Ще ви кажа само най-общо: взимайте и му давайте само онова, което оставя прекрасни впечатления и поражда високи помисли. Ако е навършило шестнадесет години, нека чете Жуковски, Пушкин, Лермонтов; ако обича поезията - нека чете Шилер, Гьоте, Шекспир. Тургенев, Островски, Лев Толстой да чете непременно, особено Лев Толстой. (Гогол естествено трябва да му дадете целия.) Твърде добре ще е, ако обикне историята. Нека чете Соловьов, всемирната история на Шлосер, отделни исторически съчинения от рода на Завоюването на Мексико, Перу на Прескот. Най-после да чете Уолтър Скот и Дикенс в преводи. ...Ако е по-малък от 16 години - дайте му същите книги по избор, като се ръководите единствено от въпроса: ще разбере или няма да разбере. Каквото разбира, това му давайте. Дикенс и Уолтър Скот може да се дават вече на 13-годишни деца."

"Търсете любовта и събирайте любов в сърцата си.

Любовта е толкова всесилна, че преражда и нас самите.

Само с любов ще спечелим сърцата на нашите деца, а не единствено с естественото си право над тях."

Достоевски

фотография: Роси Недялкова (Rossi Nedyalkova Photography във Фейсбук)

колаж (надпис върху фотографията) - Кристина Митева

"модел" - Любомир, на 1 годинка на тази снимка, София, ноември 2012

Стихове от Кристина Митева

 

ДОСТОЕВСКИ, ДОСТОЙНИЯТ

 

Роди се в кратък, есенен ден             

и като в мъгла бе пленен,

сред тълпа, заточен, вървя изнурен,

писа, губи, плака, живя –

и така 60 години, ден след ден!...

И беше осъден, и беше баща,

И в бедност дълго живя...

Но всичко в душата си преодоля –

загуби, припадъци, липси, труд...

И най-доброто от себе си да дадеш на света

ти успя!

Със сърцето си стопли руския студ,

с гения си човешкия дух ти прегърна

и светът на прегръдката ти отвърна...

 

Вече над сто лета,

мнозина, пръснати из цялата Земя,

препрочитат твоите редове,

утоляват глада на своята душа

с твоите плодове...

Престъплението бе простено

чрез твоята ръка,

бесовете отстъпиха пред твоето слово

след дълга борба,

и твоята вяра – в Бог и в Христа –

превърна се в светлина,

озаряваща Пътя на всяка

обикнала те, изгубена Душа!

Своите герои ти така описа,

че на безсмъртие ги ориса...

Дори в изпитанията и в калта –

да помним и пазим Прекрасното

ти ни завеща...

Благодарим

и вечно ще те помним, заради това!

 

15.10.2021

Кристина Митева

фотография: www.euronews.com/2021

 

Походът на небесата / Мария Славова

Здравейте, много ми харесва идеята. Изпращам стихотворение, вдъхновено от хуманните творби на Достоевски!

 

Походът на небесата

 

Оная вина се е загнездила в сърцата,

със значение „аз ще почна и аз ще свърша“,

и не ти повтаря бащините небосклони,

и ти превръща в недосегаема енергията.

 

Оная вина, приемаща подслон за крехкостта,

не диктува гъвкаво, а раздвижва облаци,

и в похода ѝ шев със шев не си прилича,

и ти от атоми по нюх градиш замъци.

 

Мария Славова, 36 г.

изображение: Интернет

ЕСЕН 2021... 200 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДОСТОЕВСКИ!

Привет, скъпи приятели! Реших, че тази есен е прекрасен повод да възродим паметта на великия руски писател, макар тя да не е „потъвала в прах” никога...

Реших, че ще е чудесно да създадем нови творби в негова чест, вдъхновени от неговото творчество... Всеки, който поиска, който е почитател на Достоевски и има импулс и идея – нека се включи! 

Със стихове, стари или нови, с картина, фотография, песен дори... Вдъхновена от негова книга, дневници, портрет или дори ред... 

Бихме могли в края на годината (2021) да създадем и Алманах и/или фотоалбум, който да съхрани за спомен творбите, или поне част от тях, в случай, че са твърде много за едно издание... 

Можем да направим изложба, четене, с приятели-почитатели, както и с непознати хора. Всеки е добре дошъл! Въпреки времената, в които живеем сега... 

Ще е прекрасно, дори само в интернет да публикуваме творби, посветени на писателя и да напомняме за него в „неговата” есен, цели два века, след като се е родил и е белязал, наистина, света със своето присъствие в него, със своето творчество, със своите размисли и тревоги... Знаете, той ни е завещал огромно наследство, истинска храна за душата, „хляб” за човешкия дух, за осмисляне, за съпреживяване, за съхраняване (на искрата)... 

Аз го обичам много, в душата си, много близки са мислите му и днес до моя собствен живот и до моите собствени мисли, и заради тази незабрава, ако мога така да я нарека, рещих да осъществя нещо красиво тази есен, заедно с вас, по случай рождението му на този свят... Защото, помните:

 

„Красотата ще спаси света.”

 

А днес този свят има същата нужда от спасяване, както и преди, когато е живял и творил скъпия на душите ни Достоевски...

Мога да цитирам тук още много, много негови прекрасни и така съществени за живота ни мисли, но спирам. За да продължим Заедно... Вдъхновение пожелавам да имаме, всички ние! Заради самия Живот, който се нуждае от красота, не само от практични действия...

Ще се постарая да има подаръци, поне за част от хората, които решат да се включат в честването със своя творба. Книги с автограф (от мен, от Калин Терзийски и други приятели), например. И още красиви неща... Ще пиша по-нататък пак по въпроса. Вярвам, че ще се намерят средства, за да публикуваме и на хартия някои от нещата, които създадем. Истински интерес към Достоевски има и днес, сигурна съм. Може да осъществим и преводи на други езици – руски, английски... 

Вярвам, че нещо прекрасно може да се получи!

Ще очаквам вашите мнения, предложения, творби!...

Изпращайте ги по имейл:

crisis@mail.bg ; oneofusshares@gmail.bg

Ще ги публикувам в този новосъздаден от мен блог:

dostoevsky2021.blogspot.com/

И ще ги споделяме в социалните мрежи, за да бъдат видени и прочетени от повече хора!

Това е засега. Оставам на линия. Прекрасна есен желая на всички ни!

 

Кристина Митева (Candysays)

Стихове от Виктор Иванов, посветени на Достоевски

 

изображение: Интернет

На Семьоновския площад

 

Площадът празничен би бил,

ако не беше скръб голяма –

очаква взводът за разстрел

последна заповед от Царя!

 

Предсмъртни ризи се белеят

от ветровете подивели

и бесовете се надвикват,

и търсят хорските предели.

 

На стълбовете връзват трима,

след тях е ред на Достоевски.

В очакване той кротко гледа –

животът във куршум се сплесква!

 

Но чува твърде удивен,

че Царят май го е помилвал

и милостта по царски щедра

в Сибир го праща "на почивка".

 

Но примирен ли е поетът

в Сибир заточен, окован?

Разстрелът, който го отмина,

в кошмар ще идва, в него взрян!

 

Във епилепсия словесна

кървяща рана ще дими.

За нас ще търси свят изконен,

чрез който да ни извиси.

 

И Идиотът ще ни гледа

с копнежно чистите очи.

През него мълнии минават,

но той превръща ги в лъчи.

 

Във сянката на мракобесник

поетът ще е подслонен,

но в него ще се раждат песни

за новия човек и ден.

 

Недоразстреляхте поета –

той, пишейки, ще отмъсти!

Русийо, твоите синове

разстрелват своите бащи!

 

И Семьоновският калдъръмник

превръща се в една съдба –

съдбата на поет прокълнат,

но и на цялата страна! 

***

Портретът на Достоевски

 

И Фройд дори би завидял

за погледа ти, взрян във нас.

Със този поглед провидя

настъпващия кобен час.

 

Човекът лута се напразно

с обречена от грях душа,

и унизен, и изтерзан

потъпква гордост в суета.

 

И само Идиотът гледа

с очи, изпълнени с любов.

Със свойта детска чистота

той търси в нас човека нов.

 

Когато падне гръм минава

през най-ефирната душа –

гръмоотвод за скръб и мъка,

разпятие връз светлина.

 

И Достоевски, нарисуван,

рисува с'своите очи –

светът намира своите багри

и във съчувствие трепти!

 

Виктор Иванов

 

източник на изображението: Интернет