И съм постъпвала така вече... И съм писала, и преписвала, и пращала/споделяла/публикувала неща на различни места, така че сега това ще е една "капка" в Океана, невъзможно е да обозра, да обхвана всичко в една публикация... Но опитвам - факт - отново и отново.
От обич... Няма друга причина. Обич и възхищение... 
Но първо, преди поредния ми опит, два линка споделям, важни, съществени:
* https://www.otizvora.com/2014/05/6167/f-m-dostoevski-sanyat-na-smeshniya-chove/ (благодарили са ми накрая хората, че "преписах" този разказ от книга на компютър, за да го има и в интернет, на български) 
* http://www.oneofusshares.com/2020/11/blog-post_10.html - подбрах и "стъкмих" това интервю, по споделени в писма и дневници думи на Достоевски (с основа - въпросите, които задавам на всички в проекта си "Един от нас споделя"...)
/и колажът, който виждате най-долу или встрани, е от мен/
***
Аз - на 17 години. Преди последната ми година в училище, и бидейки в някаква "дупка", в нелеко депресивно състояние - аз прочетох за едно лято, през ваканцията си - три романа на Достоевски, поне така ми казва паметта ми (може и да греша в нещо, все пак, допускам това) - "Идиот", "Бесове" и "Братя Карамазови". По-късно прочетох "Унижените и оскърбените", започнах "Юноша", четох из негови дневници, включително и от публикувани такива на съпругата му - втория му брак е успешен, с Любов, за щастие - Ана Достоевска.
След време - прочетох много и в интернет, в Уикипедия има богата и прекрасна статия за него. За живота, не само за творчеството му...
А "Престъпление и наказание" прочетох една преди около две години. Взех да страдам от задух, от пристъпи на паника (отново) и реших, че това ще ми помогне, ще ме "излекува", и по някакъв парадоксален начин - помогна ми, наистина. Макар темата на романа да е тежка... Но аз се върнах, малко или повече, към душевната си сила, вродената. Към нея ме връща Достоевски, неизменно. И всеки би могъл да върне към нея, мисля си. Особено - всеки, който го чете, обиквайки го... Отвъд редовете - като душевност, като ... Човешки Смисъл. И Любов. Победила Всичко.....
За мен той се е превърнал в символ - и не само за мен, разбира се - на надмогване на Болката в Живота, и на Победа на Любовта - на Душата...
Но как? С помощ свише, разбира се.
След епична, може да се каже, борба - вътрешна и външна - между Доброто и Злото - те се борят и за Душата, не само в света, някак...
Благодарение на Вяра, след и сред безброй Съмнения родена...
Съвсем по човешки. Напълно. Безусловно.
От тази борба, предшествала триумфа - макар само душевен, или предимно душевен - от тази борба именно е родена неговата гениалност. И от Любовта му... Иначе не би бил това, което е. Което е оставил като наследство също...
За мен той е Ангел. Дори повече... Днес.
Съзнавам, че не е бил само и винаги това.
И въпреки... за мен светлият му образ, този вариант, в който се е разгърнал, успял Е - той за мен е Истинският.
Дали е било възможно да се провали? Душевно... Да не успее?
Може би... Не зная!... Но зная, че със своята лична победа - над много скърби и препятствия - е помогнал на много хора и Души по света... И днес помага. Без съмнение.
И как? Как е възможно в едни 60 години Живот да се събере всичко това? Толкова много... Все още се опитвам да проумея напълно, да разбера. Да обхвана - поне в сърцето си.
Но той е там, пуснала съм го, поканила съм го. И зная, че няма да си тръгне. Винаги ще е с мен, когато се нуждая от това...
Но нека да "добавя" и малко биография. За да се види, поне да скицирам - мащаба на Живота му.... Ще цитирам и Уикипедия, защото е трудно да преразкажа всичко...
***
"Фьодор Достоевски израства в семейния дом близо до Мариинската болница. Семейството не е нито много богато, нито много бедно. В детството си Фьодор често ходи с родителите си на летни почивки в Даровое. На тригодишна възраст открива героичните саги, приказките, легендите, а гледачките му го възпитават в дълбока набожност. Бързо е обсебен от приказките. В тази ранна възраст е силно повлиян от гледачката си Альона Фроловна, която помага на семейството, когато имението изгаря. Фермерът Марей му помага да се справи с ранните халюцинации, вероятно причинени от страховити приказки и готическа литература. Освен това Фьодор открива изоставена болнична градина, отделена с голяма решетка от обществената градина. Родителите му забраняват да общува с хора от другата страна, за да предпазят детето от неконтролируеми влияния, но Фьодор пренебрегва забраната и често разговаря с пациентите. На това място случайно става свидетел на изнасилване на деветгодишно момиче, което никога не забравя.
...
Майка му умира от туберкулоза на 27 септември 1837 г., когато Фьодор Достоевски е 15-годишен. Фьодор претърпява няколко сериозни заболявания на гърлото. Впоследствие той и брат му Михаил са изпратени в Петербургското военно-инженерно училище, а по-малките им братя и сестри – в различни семейства. На Фьодор и Михаил се налага да изоставят академичното образование в Москва, тъй като приемните им родители не могат да го плащат. Баща им обаче смята, че кариерата на военен изглежда обещаваща с оглед на политическия възход на Русия по времето на цар Николай I. По пътя за Санкт Петербург Фьодор става свидетел на насилие – военен полицай удря по врата каруцар, който след това бие коня с бича си. Тази ситуация е описана в „Дневник на писателя“. В академията той е отделен от брат си, който е изпратен в Ревел, Естония, заради лошото си здравословно състояние и по-добрите условия за учене.
...
Фьодор е смел и има силно развито чувство за справедливост, за разлика от палячовските му и груби съученици. Защитава новодошлите, критикува корупцията сред офицерите и помага на бедните.
Той получава силен пристъп на епилепсия, когато научава, че баща му е починал. Убит е през 1839 г. от един от крепостните си селяни; причината е спречкване, причинено от избухливия му характер.
...
Също както през детските си години, проявява интерес към болни хора от низшите класи. Захваща се с превод на художествена литература: „Последният Албини“ от Жорж Санд и „Йожени Гранде“ от Оноре дьо Балзак, „Мария Стюарт“ и „Разбойниците“ от Шилер, „Борис Годунов“ от Пушкин, „Райнеке Фукс“ от Гьоте, „Дон Карлос“ и други. Тези преводи му осигуряват допълнителни доходи. Работата му като чертожник става все по-унизителна. След като отказва командировка, е уволнен на 19 октомври 1844 г. с чин лейтенант. Финансовите затруднения на Фьодор го подтикват да напише свой собствен роман.
...
Докато Достоевски понася нападките на пресата срещу втория му роман, здравето му се влошава: появяват се епилептични припадъци. Въпреки това той продължава да работи; в периода 1846 – 1848 г. публикува в сп. „Отечествение записки“ разказите „Господин Прохарчин“, „Хазайката“, „Слабо сърце“ и „Бели нощи“. Те нямат успех и след издаването им отново започват финансови проблеми за автора. Затова Достоевски решава да се присъедини към кръга на Бетеков и утопичните социалисти, където членовете живеят в комуна и си помагат. След разпадането на кръга Достоевски се сприятелява с Аполон Майков и брат му Валериан. След смъртта на последния, Аполон става важна част от живота на писателя. През пролетта на 1846 г. Достоевски се включва в кръга на Петрашевски по препоръка на поета Алексей Плещеев. За разлика от предишните групи, в които е бил, кръгът на Петрашевски е социо-християнски. Михаил Петрашевски дискутира по безобиден начин възможността за обществени реформи в Русия. Достоевски посещава библиотеката му и понякога участва в сбирките на кръга, дискутирайки теми като премахване на цензурата и крепостното право и намаляване на броя на крепостниците.
...
Достоевски и членове на кръга на Петрашевски са шпионирани от агента Антонели, който докладва на Иван Липранди от Министерството на вътрешните работи. Достоевски е обвинен в това, че е чел трудове на Белински, включително „Кореспонденция с Гогол“, „Криминални писма“ и „Речта на войника“. Авторът отговаря, че не е харесал есетата и ги е чел само „като литературна творба, нито повече, нито по-малко“, и говори за „индивидуалност и човешки егоизъм“, а не за политика. След като прекарва осем месеца като следствен в Петропавловската крепост, Достоевски заедно с още няколко членове на кръга е арестуван на 23 април 1849 г. по заповед на граф Орлов и император Николай I. Императорът се страхува от бунт, подобен на Декабристката революция от 1825 г. и революциите в Европа от 1848 г. (виж Френска революция (1848), Италианска революция 1848/49, Германска революция 1848/49, Австрийска революция 1848/49 и Унгарска революция (1848-1849)), и нарича кръга на Петрашевски „конспиратори“.
...
На 22 декември същата година Достоевски и останалите арестувани са отведени на Семьоновския плац в Санкт Петербург. Организирана е инсценирана екзекуция (отменена е в последния момент), като смъртното наказание е заменено с четири години заточение в каторгата в Омск, Сибир. След четиринадесет дни път с шейна Достоевски пристига в Тоболск на 11 януари 1850 г., където е сборният пункт за затворници. Дванадесет дни по-късно Дуров и Достоевски достигат Омск."
...
Той пише "Престъпление и наказание" по-късно, в зряла възраст, на 44-45 години (на колкото съм сега, впрочем).
След това - беден, болен, уморен, разведен вече дори - той все пак намира сили в себе си, влюбва се отново и предлага брак на втората си жена - Ана - и тя се оказва Любовта и Подкрепата на Живота му. Може би на второ място след брат му, Михаил, малко по-голям от него и кръстен на баща им, първородното дете е той.
С нея, с Ана, тръгват на път - и в Женева се ражда тяхното - и негово - първо дете, което кръщават Соня. По името на героинята, която помага - по християнски - на Разколников, в романа му "Престъпление и наказание".
Бебенцето умира... Достоевски е съкрушен.
Плаче много, вълнува се много, отчаян е, навярно...
За пореден път...
Следващото им дете оживява, обаче. Наричат го - Любов! Момиче е, отново.
То е първото му дете, което доживява зряла възраст. Две от четирите му деца живеят по-дълго. Момиче и момче.
Но има и едно момче, което умира 3-годишно - наследява епилепсията на баща си, Фьодор...
Това става малко преди смъртта на самия Писател.
Той развива белодробно заболяване. Мъчи се със задух, дават му 15-на години живот, при най-добри условия - немски лекари, но при неговото натоварване - цял живот при това - живее още около 5, след диагнозата, всъщност.
Но доживява своя Триумф.
Канен е да преподава на престолонаследниците - в Петербург.
С Виктор Юго участват в престижни международни писателски и творчески общности.
Но Достоевски вече е много болен... Не успява да се отзове на много покани. На някои отива с усилие. Голямо...
Малко преди да навърши 60 години - умира.
Не в самота...
Обграден от Любовта - на Ана и живите си деца, навярно...
И на безбройните вече негови почитатели - тези на Словото и Духа му. Тези, които са обикнали това, че защитава вечно - дори пряко силите си - бедните, оскърбените, жените, децата, всички, които изглеждат и са по-слаби... В очите на обществото и не само.
Неговият морал е истински. Християнски.
Отвъд всякакви преструвки и лицемерие.
Доказва го със самия си Живот.
Отдаден...
Борбен....
Победил.
И демоните, които преследват Човека - особено Страдалеца.
За хазарта забравих да пиша... За алкохола...
Може би друг път.
Любовта на втората му жена - безусловната им Любов - му помага да преодолее много неща, които не е успявал преди.
Липсата на осъждане помага на съзнателните хора.
Винаги.
Това е засега.
Дано това Споделяне ви донесе Размисъл...
Смисъл.
Вяра.
И Любов.
На мен лично ми вдъхва сили и смелост и днес... Неговият Живот, Неговата Душа....
