ЗА НЕЯ...
"Неразрешим беше за него още един въпрос: защо всичките така обикнаха Соня? Тя не се стараеше да им се хареса; те я срещаха рядко, понякога само там, където работеха, когато тя идваше да го види за минутка. А в същото време всички вече я познаваха, знаеха и това, че бе тръгнала след него, знаеха как живее, къде живее. Пари тя не им даваше, особени услуги не им правеше. Веднъж само, на Коледа, донесе милостиня за всички затворници: банички, колаци. Но малко по малко между тях и Соня се създадоха известни по-близки връзки: тя им пишеше писма до роднините и ги изпращаше по пощата. Техните роднини, които пристигаха в града, оставяха, по тяхна поръка, на Соня вещи за тях и дори пари. Жените и любовниците им я познаваха и ходеха при нея. И когато тя идваше там, където те работеха, при Разколников, или срещаше група арестанти, отиващи на работа, всички сваляха шапки, всички поздравяваха. "Майчице, Софя Семьоновна, майчице ти наша, нежна, слабичка!" - говореха тези груби, заклеймени каторжници на това малко и слабичко създание. Тя се усмихваше и отвръщаше на поздрава им и те всички обичаха да им се усмихва. Те обичаха даже нейната походка, обръщаха се да гледат подире ѝ как върви и я хвалеха; хвалеха я дори за това, че е такава малка, просто не знаеха вече за какво да я похвалят. При нея ходеха дори да се лекуват."
- това пише на една от последните страници от романа "Престъпление и наказание" на Достоевски.... Аз запомних този пасаж, развълнува ме и наистина исках да го споделя... Ето, сега го споделям.
Заедно със снимка на Анна Достоевска, от 1867 или началото на 1868 г., когато двамата с писателя са на сватбено пътешествие из Европа, за което тя залага своите бижута, за да имат средства за живот.... В Женева са, когато се ражда и за жалост умира малко след това тяхната първа рожба, която кръщават именно на тази героиня от романа на Достоевски... И я погребват там, където са - в чужбина.
Запознават се, впрочем, през същата тази година - 1866-та - когато завършва и публикува своя шедьовър "Престъпление и наказание"... В който разказва и за Любов. Която спасява...
...
Толкова много обичам тази Душа, този Човек - Достоевски (може би и Ангел и дори Архангел да е всъщност, духом, не зная), че искам да прегърна не само него, но и жена му и да ѝ благодаря от все сърце за това, че е приела да се стане негова съпруга, въпреки разликата в годините им, неговия измъчен, болнав вид (така го описват), както и това, че роднините и на единия, и на другия се противопоставят на техния брак... Не знам защо, навярно е изглеждал безперспективно Достоевски, знам ли? Болен... вече възрастен, остаряващ...
Слава Богу, че тя се е съгласила да бъде с него! Дала му е всичко от себе си и е осветила последните години от живота му, освен това ражда неговите деца, и две от тях стават възрастни хора, на свой ред, оцеляват... Растат в любов, в любящо семейство, сигурно е това.
Той я нарича в писмата си до нея (публикувани после в книги) - "Ангел мой..."
Така я е чувствал. И с право...
Обичам ги... Много! Много....
"Има жени, които са същински милосърдни сестри в живота. Пред тях можеш да не криеш нищо, поне от това, което е болно и засегнато в душата ти."
- Фьодор М. Достоевски
