изображение: Интернет
На Семьоновския площад
Площадът
празничен би бил,
ако не беше
скръб голяма –
очаква
взводът за разстрел
последна
заповед от Царя!
Предсмъртни ризи
се белеят
от ветровете
подивели
и бесовете се
надвикват,
и търсят
хорските предели.
На стълбовете
връзват трима,
след тях е
ред на Достоевски.
В очакване
той кротко гледа –
животът във
куршум се сплесква!
Но чува
твърде удивен,
че Царят май
го е помилвал
и милостта по
царски щедра
в Сибир го
праща "на почивка".
Но примирен
ли е поетът
в Сибир
заточен, окован?
Разстрелът,
който го отмина,
в кошмар ще
идва, в него взрян!
Във епилепсия
словесна
кървяща рана
ще дими.
За нас ще
търси свят изконен,
чрез който да
ни извиси.
И Идиотът ще
ни гледа
с копнежно
чистите очи.
През него
мълнии минават,
но той
превръща ги в лъчи.
Във сянката
на мракобесник
поетът ще е
подслонен,
но в него ще
се раждат песни
за новия
човек и ден.
Недоразстреляхте
поета –
той, пишейки,
ще отмъсти!
Русийо,
твоите синове
разстрелват
своите бащи!
И
Семьоновският калдъръмник
превръща се в
една съдба –
съдбата на
поет прокълнат,
но и на цялата страна!
***
Портретът на
Достоевски
И Фройд дори
би завидял
за погледа
ти, взрян във нас.
Със този
поглед провидя
настъпващия
кобен час.
Човекът лута
се напразно
с обречена
от грях душа,
и унизен, и
изтерзан
потъпква
гордост в суета.
И само
Идиотът гледа
с очи,
изпълнени с любов.
Със свойта
детска чистота
той търси в
нас човека нов.
Когато падне
гръм минава
през
най-ефирната душа –
гръмоотвод
за скръб и мъка,
разпятие
връз светлина.
И
Достоевски, нарисуван,
рисува
с'своите очи –
светът
намира своите багри
и във
съчувствие трепти!
Виктор Иванов
 |
| източник на изображението: Интернет |
Чудесно!
ОтговорИзтриване