Здравейте, много ми харесва идеята. Изпращам стихотворение, вдъхновено от хуманните творби на Достоевски!
Походът на небесата
Оная вина се е загнездила в сърцата,
със значение „аз ще почна и аз ще свърша“,
и не ти повтаря бащините небосклони,
и ти превръща в недосегаема енергията.
Оная вина, приемаща подслон за крехкостта,
не диктува гъвкаво, а раздвижва облаци,
и в похода ѝ
шев със шев не си прилича,
и
ти от атоми по нюх градиш замъци.
Мария Славова, 36 г.
изображение: Интернет
Няма коментари:
Публикуване на коментар