ДОСТОЕВСКИ, ДОСТОЙНИЯТ
Роди
се в кратък, есенен ден
и
като в мъгла бе пленен,
сред
тълпа, заточен, вървя изнурен,
писа,
губи, плака, живя –
и
така 60 години, ден след ден!...
И
беше осъден, и беше баща,
И в
бедност дълго живя...
Но всичко в душата си преодоля
–
загуби, припадъци, липси,
труд...
И най-доброто от себе си да
дадеш на света
ти успя!
Със сърцето си стопли руския
студ,
с гения си човешкия дух ти
прегърна
и светът на прегръдката ти
отвърна...
Вече над сто лета,
мнозина, пръснати из цялата
Земя,
препрочитат твоите редове,
утоляват глада на своята душа
с твоите плодове...
Престъплението бе простено
чрез твоята ръка,
бесовете отстъпиха пред
твоето слово
след дълга борба,
и твоята вяра – в Бог и в
Христа –
превърна се в светлина,
озаряваща Пътя на всяка
обикнала те, изгубена Душа!
Своите герои ти така описа,
че на безсмъртие ги ориса...
Дори в изпитанията и в калта
–
да помним и пазим Прекрасното
ти ни завеща...
Благодарим
и вечно ще те помним, заради
това!
15.10.2021
фотография: www.euronews.com/2021
Няма коментари:
Публикуване на коментар